избълбуквала

Речник на българския език

1. избълбуквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избълбуквала е производна форма на избълбуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избълбуквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избълбуквала е производна форма на избълбуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избълбуквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избълбуквала е производна форма на избълбуквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избълбуквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избълбуквала е производна форма на избълбуквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).