заувещавам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	за-у-ве-ща-вам	за-у-ве-ща-ва-ме
2 лице	за-у-ве-ща-ваш	за-у-ве-ща-ва-те
3 лице	за-у-ве-ща-ва	за-у-ве-ща-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-у-ве-ща-вах	за-у-ве-ща-вах-ме
2 лице	за-у-ве-ща-ва	за-у-ве-ща-вах-те
3 лице	за-у-ве-ща-ва	за-у-ве-ща-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-у-ве-ща-вах	за-у-ве-ща-вах-ме
2 лице	за-у-ве-ща-ва-ше	за-у-ве-ща-вах-те
3 лице	за-у-ве-ща-ва-ше	за-у-ве-ща-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заувещавал съм	заувещавала съм	заувещавало съм	заувещавали сме
2 лице	заувещавал си	заувещавала си	заувещавало си	заувещавали сте
3 лице	заувещавал е	заувещавала е	заувещавало е	заувещавали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях заувещавал	бях заувещавала	бях заувещавало	бяхме заувещавали
2 лице	беше заувещавал	беше заувещавала	беше заувещавало	бяхте заувещавали
3 лице	беше заувещавал	беше заувещавала	беше заувещавало	бяха заувещавали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще заувещавам	ще заувещаваме
2 лице	ще заувещаваш	ще заувещавате
3 лице	ще заувещава	ще заувещават

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм заувещавал	ще съм заувещавала	ще съм заувещавало	ще сме заувещавали
2 лице	ще си заувещавал	ще си заувещавала	ще си заувещавало	ще сте заувещавали
3 лице	ще е заувещавал	ще е заувещавала	ще е заувещавало	ще са заувещавали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да заувещавам	щяхме да заувещаваме
2 лице	щеше да заувещаваш	щяхте да заувещавате
3 лице	щеше да заувещава	щяха да заувещават

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм заувещавал	щях да съм заувещавала	щях да съм заувещавало	щяхме да сме заувещавали
2 лице	щеше да си заувещавал	щеше да си заувещавала	щеше да си заувещавало	щяхте да сте заувещавали
3 лице	щеше да е заувещавал	щеше да е заувещавала	щеше да е заувещавало	щяха да са заувещавали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заувещавал съм	заувещавала съм	заувещавало съм	заувещавали сме
2 лице	заувещавал си	заувещавала си	заувещавало си	заувещавали сте
3 лице	за-у-ве-ща-вал заувещавал е	за-у-ве-ща-ва-ла заувещавала е	за-у-ве-ща-ва-ло заувещавало е	за-у-ве-ща-ва-ли заувещавали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заувещавал съм	заувещавала съм	заувещавало съм	заувещавали сме
2 лице	заувещавал си	заувещавала си	заувещавало си	заувещавали сте
3 лице	за-у-ве-ща-вал заувещавал е	за-у-ве-ща-ва-ла заувещавала е	за-у-ве-ща-ва-ло заувещавало е	за-у-ве-ща-ва-ли заувещавали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм заувещавал	била съм заувещавала	било съм заувещавало	били сме заувещавали
2 лице	бил си заувещавал	била си заувещавала	било си заувещавало	били сте заувещавали
3 лице	бил заувещавал бил е заувещавал	била заувещавала била е заувещавала	било заувещавало било е заувещавало	били заувещавали били са заувещавали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да заувещавам	щяла съм да заувещавам	щяло съм да заувещавам	щели сме да заувещаваме
2 лице	щял си да заувещаваш	щяла си да заувещаваш	щяло си да заувещаваш	щели сте да заувещавате
3 лице	щял да заувещава щял е да заувещава	щяла да заувещава щяла е да заувещава	щяло да заувещава щяло е да заувещава	щели да заувещават щели са да заувещават

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм заувещавал	щяла съм да съм заувещавала	щяло съм да съм заувещавало	щели сме да сме заувещавали
2 лице	щял си да си заувещавал	щяла си да си заувещавала	щяло си да си заувещавало	щели сте да сте заувещавали
3 лице	щял да е заувещавал щял е да е заувещавал	щяла да е заувещавала щяла е да е заувещавала	щяло да е заувещавало щяло е да е заувещавало	щели да са заувещавали щели са да са заувещавали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих заувещавал	бих заувещавала	бих заувещавало	бихме заувещавали
2 лице	би заувещавал	би заувещавала	би заувещавало	бихте заувещавали
3 лице	би заувещавал	би заувещавала	би заувещавало	биха заувещавали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
за-у-ве-ща-вай	за-у-ве-ща-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за-у-ве-ща-вал
		непълен член	за-у-ве-ща-ва-лия
		пълен член	за-у-ве-ща-ва-ли-ят
	женски род		за-у-ве-ща-ва-ла
		членувано	за-у-ве-ща-ва-ла-та
	среден род		за-у-ве-ща-ва-ло
		членувано	за-у-ве-ща-ва-ло-то
множествено число			за-у-ве-ща-ва-ли
		членувано	за-у-ве-ща-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	за-у-ве-ща-вал
	женски род	за-у-ве-ща-ва-ла
	среден род	за-у-ве-ща-ва-ло
множествено число		за-у-ве-ща-ва-ли