заувещавал

Речник на българския език

1. заувещавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заувещавал е производна форма на заувещавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заувещавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заувещавал е производна форма на заувещавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заувещавал — мин. деят. св. прич. м. р.

заувещавал е производна форма на заувещавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заувещавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заувещавал е производна форма на заувещавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).