заувещавал е

Речник на българския език

1. заувещавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заувещавал е е производна форма на заувещавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заувещавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заувещавал е е производна форма на заувещавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заувещавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заувещавал е е производна форма на заувещавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).