заувещавал си

Речник на българския език

1. заувещавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заувещавал си е производна форма на заувещавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заувещавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заувещавал си е производна форма на заувещавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заувещавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заувещавал си е производна форма на заувещавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).