заръмявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	за-ръ-мя-вам	за-ръ-мя-ва-ме
2 лице	за-ръ-мя-ваш	за-ръ-мя-ва-те
3 лице	за-ръ-мя-ва	за-ръ-мя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-ръ-мя-вах	за-ръ-мя-вах-ме
2 лице	за-ръ-мя-ва	за-ръ-мя-вах-те
3 лице	за-ръ-мя-ва	за-ръ-мя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-ръ-мя-вах	за-ръ-мя-вах-ме
2 лице	за-ръ-мя-ва-ше	за-ръ-мя-вах-те
3 лице	за-ръ-мя-ва-ше	за-ръ-мя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заръмявал съм	заръмявала съм	заръмявало съм	заръмявали сме
2 лице	заръмявал си	заръмявала си	заръмявало си	заръмявали сте
3 лице	заръмявал е	заръмявала е	заръмявало е	заръмявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях заръмявал	бях заръмявала	бях заръмявало	бяхме заръмявали
2 лице	беше заръмявал	беше заръмявала	беше заръмявало	бяхте заръмявали
3 лице	беше заръмявал	беше заръмявала	беше заръмявало	бяха заръмявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще заръмявам	ще заръмяваме
2 лице	ще заръмяваш	ще заръмявате
3 лице	ще заръмява	ще заръмяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм заръмявал	ще съм заръмявала	ще съм заръмявало	ще сме заръмявали
2 лице	ще си заръмявал	ще си заръмявала	ще си заръмявало	ще сте заръмявали
3 лице	ще е заръмявал	ще е заръмявала	ще е заръмявало	ще са заръмявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да заръмявам	щяхме да заръмяваме
2 лице	щеше да заръмяваш	щяхте да заръмявате
3 лице	щеше да заръмява	щяха да заръмяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм заръмявал	щях да съм заръмявала	щях да съм заръмявало	щяхме да сме заръмявали
2 лице	щеше да си заръмявал	щеше да си заръмявала	щеше да си заръмявало	щяхте да сте заръмявали
3 лице	щеше да е заръмявал	щеше да е заръмявала	щеше да е заръмявало	щяха да са заръмявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заръмявал съм	заръмявала съм	заръмявало съм	заръмявали сме
2 лице	заръмявал си	заръмявала си	заръмявало си	заръмявали сте
3 лице	за-ръ-мя-вал заръмявал е	за-ръ-мя-ва-ла заръмявала е	за-ръ-мя-ва-ло заръмявало е	за-ръ-мя-ва-ли заръмявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заръмявал съм	заръмявала съм	заръмявало съм	заръмявали сме
2 лице	заръмявал си	заръмявала си	заръмявало си	заръмявали сте
3 лице	за-ръ-мя-вал заръмявал е	за-ръ-мя-ва-ла заръмявала е	за-ръ-мя-ва-ло заръмявало е	за-ръ-мя-ва-ли заръмявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм заръмявал	била съм заръмявала	било съм заръмявало	били сме заръмявали
2 лице	бил си заръмявал	била си заръмявала	било си заръмявало	били сте заръмявали
3 лице	бил заръмявал бил е заръмявал	била заръмявала била е заръмявала	било заръмявало било е заръмявало	били заръмявали били са заръмявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да заръмявам	щяла съм да заръмявам	щяло съм да заръмявам	щели сме да заръмяваме
2 лице	щял си да заръмяваш	щяла си да заръмяваш	щяло си да заръмяваш	щели сте да заръмявате
3 лице	щял да заръмява щял е да заръмява	щяла да заръмява щяла е да заръмява	щяло да заръмява щяло е да заръмява	щели да заръмяват щели са да заръмяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм заръмявал	щяла съм да съм заръмявала	щяло съм да съм заръмявало	щели сме да сме заръмявали
2 лице	щял си да си заръмявал	щяла си да си заръмявала	щяло си да си заръмявало	щели сте да сте заръмявали
3 лице	щял да е заръмявал щял е да е заръмявал	щяла да е заръмявала щяла е да е заръмявала	щяло да е заръмявало щяло е да е заръмявало	щели да са заръмявали щели са да са заръмявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих заръмявал	бих заръмявала	бих заръмявало	бихме заръмявали
2 лице	би заръмявал	би заръмявала	би заръмявало	бихте заръмявали
3 лице	би заръмявал	би заръмявала	би заръмявало	биха заръмявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
за-ръ-мя-вай	за-ръ-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за-ръ-мя-вал
		непълен член	за-ръ-мя-ва-лия
		пълен член	за-ръ-мя-ва-ли-ят
	женски род		за-ръ-мя-ва-ла
		членувано	за-ръ-мя-ва-ла-та
	среден род		за-ръ-мя-ва-ло
		членувано	за-ръ-мя-ва-ло-то
множествено число			за-ръ-мя-ва-ли
		членувано	за-ръ-мя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	за-ръ-мя-вал
	женски род	за-ръ-мя-ва-ла
	среден род	за-ръ-мя-ва-ло
множествено число		за-ръ-мя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за-ръ-мя-ващ
		непълен член	за-ръ-мя-ва-щия
		пълен член	за-ръ-мя-ва-щи-ят
	женски род		за-ръ-мя-ва-ща
		членувано	за-ръ-мя-ва-ща-та
	среден род		за-ръ-мя-ва-що
		членувано	за-ръ-мя-ва-що-то
множествено число			за-ръ-мя-ва-щи
		членувано	за-ръ-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-ръ-мя-вай-ки