заръмявало си

Речник на българския език

1. заръмявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заръмявало си е производна форма на заръмявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. заръмявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заръмявало си е производна форма на заръмявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. заръмявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заръмявало си е производна форма на заръмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).