заръмявало

Речник на българския език

1. заръмявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заръмявало е производна форма на заръмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заръмявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заръмявало е производна форма на заръмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заръмявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заръмявало е производна форма на заръмявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заръмявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заръмявало е производна форма на заръмявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).