щял да е заръмявал

Речник на българския език

1. щял да е заръмявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е заръмявал е производна форма на заръмявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).