бил заръмявал

Речник на българския език

1. бил заръмявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил заръмявал е производна форма на заръмявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).