закънтявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	за-кън-тя-вам	за-кън-тя-ва-ме
2 лице	за-кън-тя-ваш	за-кън-тя-ва-те
3 лице	за-кън-тя-ва	за-кън-тя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-кън-тя-вах	за-кън-тя-вах-ме
2 лице	за-кън-тя-ва	за-кън-тя-вах-те
3 лице	за-кън-тя-ва	за-кън-тя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-кън-тя-вах	за-кън-тя-вах-ме
2 лице	за-кън-тя-ва-ше	за-кън-тя-вах-те
3 лице	за-кън-тя-ва-ше	за-кън-тя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	закънтявал съм	закънтявала съм	закънтявало съм	закънтявали сме
2 лице	закънтявал си	закънтявала си	закънтявало си	закънтявали сте
3 лице	закънтявал е	закънтявала е	закънтявало е	закънтявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях закънтявал	бях закънтявала	бях закънтявало	бяхме закънтявали
2 лице	беше закънтявал	беше закънтявала	беше закънтявало	бяхте закънтявали
3 лице	беше закънтявал	беше закънтявала	беше закънтявало	бяха закънтявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще закънтявам	ще закънтяваме
2 лице	ще закънтяваш	ще закънтявате
3 лице	ще закънтява	ще закънтяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм закънтявал	ще съм закънтявала	ще съм закънтявало	ще сме закънтявали
2 лице	ще си закънтявал	ще си закънтявала	ще си закънтявало	ще сте закънтявали
3 лице	ще е закънтявал	ще е закънтявала	ще е закънтявало	ще са закънтявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да закънтявам	щяхме да закънтяваме
2 лице	щеше да закънтяваш	щяхте да закънтявате
3 лице	щеше да закънтява	щяха да закънтяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм закънтявал	щях да съм закънтявала	щях да съм закънтявало	щяхме да сме закънтявали
2 лице	щеше да си закънтявал	щеше да си закънтявала	щеше да си закънтявало	щяхте да сте закънтявали
3 лице	щеше да е закънтявал	щеше да е закънтявала	щеше да е закънтявало	щяха да са закънтявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	закънтявал съм	закънтявала съм	закънтявало съм	закънтявали сме
2 лице	закънтявал си	закънтявала си	закънтявало си	закънтявали сте
3 лице	за-кън-тя-вал закънтявал е	за-кън-тя-ва-ла закънтявала е	за-кън-тя-ва-ло закънтявало е	за-кън-тя-ва-ли закънтявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	закънтявал съм	закънтявала съм	закънтявало съм	закънтявали сме
2 лице	закънтявал си	закънтявала си	закънтявало си	закънтявали сте
3 лице	за-кън-тя-вал закънтявал е	за-кън-тя-ва-ла закънтявала е	за-кън-тя-ва-ло закънтявало е	за-кън-тя-ва-ли закънтявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм закънтявал	била съм закънтявала	било съм закънтявало	били сме закънтявали
2 лице	бил си закънтявал	била си закънтявала	било си закънтявало	били сте закънтявали
3 лице	бил закънтявал бил е закънтявал	била закънтявала била е закънтявала	било закънтявало било е закънтявало	били закънтявали били са закънтявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да закънтявам	щяла съм да закънтявам	щяло съм да закънтявам	щели сме да закънтяваме
2 лице	щял си да закънтяваш	щяла си да закънтяваш	щяло си да закънтяваш	щели сте да закънтявате
3 лице	щял да закънтява щял е да закънтява	щяла да закънтява щяла е да закънтява	щяло да закънтява щяло е да закънтява	щели да закънтяват щели са да закънтяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм закънтявал	щяла съм да съм закънтявала	щяло съм да съм закънтявало	щели сме да сме закънтявали
2 лице	щял си да си закънтявал	щяла си да си закънтявала	щяло си да си закънтявало	щели сте да сте закънтявали
3 лице	щял да е закънтявал щял е да е закънтявал	щяла да е закънтявала щяла е да е закънтявала	щяло да е закънтявало щяло е да е закънтявало	щели да са закънтявали щели са да са закънтявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих закънтявал	бих закънтявала	бих закънтявало	бихме закънтявали
2 лице	би закънтявал	би закънтявала	би закънтявало	бихте закънтявали
3 лице	би закънтявал	би закънтявала	би закънтявало	биха закънтявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
за-кън-тя-вай	за-кън-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за-кън-тя-вал
		непълен член	за-кън-тя-ва-лия
		пълен член	за-кън-тя-ва-ли-ят
	женски род		за-кън-тя-ва-ла
		членувано	за-кън-тя-ва-ла-та
	среден род		за-кън-тя-ва-ло
		членувано	за-кън-тя-ва-ло-то
множествено число			за-кън-тя-ва-ли
		членувано	за-кън-тя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	за-кън-тя-вал
	женски род	за-кън-тя-ва-ла
	среден род	за-кън-тя-ва-ло
множествено число		за-кън-тя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за-кън-тя-ващ
		непълен член	за-кън-тя-ва-щия
		пълен член	за-кън-тя-ва-щи-ят
	женски род		за-кън-тя-ва-ща
		членувано	за-кън-тя-ва-ща-та
	среден род		за-кън-тя-ва-що
		членувано	за-кън-тя-ва-що-то
множествено число			за-кън-тя-ва-щи
		членувано	за-кън-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-кън-тя-вай-ки