закънтявало си

Речник на българския език

1. закънтявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

закънтявало си е производна форма на закънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. закънтявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

закънтявало си е производна форма на закънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. закънтявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

закънтявало си е производна форма на закънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).