закънтявало

Речник на българския език

1. закънтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закънтявало е производна форма на закънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закънтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закънтявало е производна форма на закънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закънтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

закънтявало е производна форма на закънтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закънтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закънтявало е производна форма на закънтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).