закънтявала

Речник на българския език

1. закънтявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

закънтявала е производна форма на закънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. закънтявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

закънтявала е производна форма на закънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. закънтявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

закънтявала е производна форма на закънтявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. закънтявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

закънтявала е производна форма на закънтявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).