закънтявал си

Речник на българския език

1. закънтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

закънтявал си е производна форма на закънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. закънтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

закънтявал си е производна форма на закънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. закънтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

закънтявал си е производна форма на закънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).