заизлъчвам

Речник на българския език

заизлъчвам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-из-лъч-вам за-из-лъч-ва-ме
2 лице за-из-лъч-ваш за-из-лъч-ва-те
3 лице за-из-лъч-ва за-из-лъч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-из-лъч-вах за-из-лъч-вах-ме
2 лице за-из-лъч-ва за-из-лъч-вах-те
3 лице за-из-лъч-ва за-из-лъч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-из-лъч-вах за-из-лъч-вах-ме
2 лице за-из-лъч-ва-ше за-из-лъч-вах-те
3 лице за-из-лъч-ва-ше за-из-лъч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизлъчвал съм заизлъчвала съм заизлъчвало съм заизлъчвали сме
2 лице заизлъчвал си заизлъчвала си заизлъчвало си заизлъчвали сте
3 лице заизлъчвал е заизлъчвала е заизлъчвало е заизлъчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заизлъчвал бях заизлъчвала бях заизлъчвало бяхме заизлъчвали
2 лице беше заизлъчвал беше заизлъчвала беше заизлъчвало бяхте заизлъчвали
3 лице беше заизлъчвал беше заизлъчвала беше заизлъчвало бяха заизлъчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заизлъчвам ще заизлъчваме
2 лице ще заизлъчваш ще заизлъчвате
3 лице ще заизлъчва ще заизлъчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заизлъчвал ще съм заизлъчвала ще съм заизлъчвало ще сме заизлъчвали
2 лице ще си заизлъчвал ще си заизлъчвала ще си заизлъчвало ще сте заизлъчвали
3 лице ще е заизлъчвал ще е заизлъчвала ще е заизлъчвало ще са заизлъчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заизлъчвам щяхме да заизлъчваме
2 лице щеше да заизлъчваш щяхте да заизлъчвате
3 лице щеше да заизлъчва щяха да заизлъчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заизлъчвал щях да съм заизлъчвала щях да съм заизлъчвало щяхме да сме заизлъчвали
2 лице щеше да си заизлъчвал щеше да си заизлъчвала щеше да си заизлъчвало щяхте да сте заизлъчвали
3 лице щеше да е заизлъчвал щеше да е заизлъчвала щеше да е заизлъчвало щяха да са заизлъчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизлъчвал съм заизлъчвала съм заизлъчвало съм заизлъчвали сме
2 лице заизлъчвал си заизлъчвала си заизлъчвало си заизлъчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизлъчвал съм заизлъчвала съм заизлъчвало съм заизлъчвали сме
2 лице заизлъчвал си заизлъчвала си заизлъчвало си заизлъчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заизлъчвал била съм заизлъчвала било съм заизлъчвало били сме заизлъчвали
2 лице бил си заизлъчвал била си заизлъчвала било си заизлъчвало били сте заизлъчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заизлъчвам щяла съм да заизлъчвам щяло съм да заизлъчвам щели сме да заизлъчваме
2 лице щял си да заизлъчваш щяла си да заизлъчваш щяло си да заизлъчваш щели сте да заизлъчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заизлъчвал щяла съм да съм заизлъчвала щяло съм да съм заизлъчвало щели сме да сме заизлъчвали
2 лице щял си да си заизлъчвал щяла си да си заизлъчвала щяло си да си заизлъчвало щели сте да сте заизлъчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заизлъчвал бих заизлъчвала бих заизлъчвало бихме заизлъчвали
2 лице би заизлъчвал би заизлъчвала би заизлъчвало бихте заизлъчвали
3 лице би заизлъчвал би заизлъчвала би заизлъчвало биха заизлъчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-из-лъч-вай за-из-лъч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-из-лъч-вал
непълен член за-из-лъч-ва-лия
пълен член за-из-лъч-ва-ли-ят
женски род за-из-лъч-ва-ла
членувано за-из-лъч-ва-ла-та
среден род за-из-лъч-ва-ло
членувано за-из-лъч-ва-ло-то
множествено число за-из-лъч-ва-ли
членувано за-из-лъч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-из-лъч-вал
женски род за-из-лъч-ва-ла
среден род за-из-лъч-ва-ло
множествено число за-из-лъч-ва-ли