заизлъчвал съм

Речник на българския език

1. заизлъчвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заизлъчвал съм е производна форма на заизлъчвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. заизлъчвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заизлъчвал съм е производна форма на заизлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. заизлъчвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заизлъчвал съм е производна форма на заизлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).