заизлъчвало е

Речник на българския език

1. заизлъчвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизлъчвало е е производна форма на заизлъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заизлъчвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизлъчвало е е производна форма на заизлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заизлъчвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизлъчвало е е производна форма на заизлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).