заизлъчвал е

Речник на българския език

1. заизлъчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизлъчвал е е производна форма на заизлъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заизлъчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизлъчвал е е производна форма на заизлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заизлъчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизлъчвал е е производна форма на заизлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).