жестокосърдечен

Речник на българския език

жестокосърдѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

жестокосърдѐчна, жестокосърдѐчно, мн. жестокосърдѐчни, прил. Който е с жестоко сърце; безмилостен, безчовечен.

Грешни изписвания (31)

  • жестокосардечен
  • жестокосардечин
  • жестокосърдечин
  • жестокусардечен
  • жестокусардечин
  • жестокусърдечен
  • жестокусърдечин
  • жестукосардечен
  • жестукосардечин
  • жестукосърдечен
  • жестукосърдечин
  • жестукусардечен
  • жестукусардечин
  • жестукусърдечен
  • жестукусърдечин
  • жистокосардечен
  • жистокосардечин
  • жистокосърдечен
  • жистокосърдечин
  • жистокусардечен
  • жистокусардечин
  • жистокусърдечен
  • жистокусърдечин
  • жистукосардечен
  • жистукосардечин
  • жистукосърдечен
  • жистукосърдечин
  • жистукусардечен
  • жистукусардечин
  • жистукусърдечен
  • жистукусърдечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. жес-то-ко-сър-де-чен
непълен член жес-то-ко-сър-деч-ния
пълен член жес-то-ко-сър-деч-ни-ят
ж. р. жес-то-ко-сър-деч-на
членувано жес-то-ко-сър-деч-на-та
ср. р. жес-то-ко-сър-деч-но
членувано жес-то-ко-сър-деч-но-то
мн. ч. жес-то-ко-сър-деч-ни
членувано жес-то-ко-сър-деч-ни-те