езуитствам

Речник на българския език

езуитствам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице езу-ит-с-твам езу-ит-с-тва-ме
2 лице езу-ит-с-тваш езу-ит-с-тва-те
3 лице езу-ит-с-тва езу-ит-с-тват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице езу-ит-с-твах езу-ит-с-твах-ме
2 лице езу-ит-с-тва езу-ит-с-твах-те
3 лице езу-ит-с-тва езу-ит-с-тва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице езу-ит-с-твах езу-ит-с-твах-ме
2 лице езу-ит-с-тва-ше езу-ит-с-твах-те
3 лице езу-ит-с-тва-ше езу-ит-с-тва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице езуитствал съм езуитствала съм езуитствало съм езуитствали сме
2 лице езуитствал си езуитствала си езуитствало си езуитствали сте
3 лице езуитствал е езуитствала е езуитствало е езуитствали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях езуитствал бях езуитствала бях езуитствало бяхме езуитствали
2 лице беше езуитствал беше езуитствала беше езуитствало бяхте езуитствали
3 лице беше езуитствал беше езуитствала беше езуитствало бяха езуитствали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще езуитствам ще езуитстваме
2 лице ще езуитстваш ще езуитствате
3 лице ще езуитства ще езуитстват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм езуитствал ще съм езуитствала ще съм езуитствало ще сме езуитствали
2 лице ще си езуитствал ще си езуитствала ще си езуитствало ще сте езуитствали
3 лице ще е езуитствал ще е езуитствала ще е езуитствало ще са езуитствали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да езуитствам щяхме да езуитстваме
2 лице щеше да езуитстваш щяхте да езуитствате
3 лице щеше да езуитства щяха да езуитстват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм езуитствал щях да съм езуитствала щях да съм езуитствало щяхме да сме езуитствали
2 лице щеше да си езуитствал щеше да си езуитствала щеше да си езуитствало щяхте да сте езуитствали
3 лице щеше да е езуитствал щеше да е езуитствала щеше да е езуитствало щяха да са езуитствали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице езуитствал съм езуитствала съм езуитствало съм езуитствали сме
2 лице езуитствал си езуитствала си езуитствало си езуитствали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице езуитствал съм езуитствала съм езуитствало съм езуитствали сме
2 лице езуитствал си езуитствала си езуитствало си езуитствали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм езуитствал била съм езуитствала било съм езуитствало били сме езуитствали
2 лице бил си езуитствал била си езуитствала било си езуитствало били сте езуитствали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да езуитствам щяла съм да езуитствам щяло съм да езуитствам щели сме да езуитстваме
2 лице щял си да езуитстваш щяла си да езуитстваш щяло си да езуитстваш щели сте да езуитствате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм езуитствал щяла съм да съм езуитствала щяло съм да съм езуитствало щели сме да сме езуитствали
2 лице щял си да си езуитствал щяла си да си езуитствала щяло си да си езуитствало щели сте да сте езуитствали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих езуитствал бих езуитствала бих езуитствало бихме езуитствали
2 лице би езуитствал би езуитствала би езуитствало бихте езуитствали
3 лице би езуитствал би езуитствала би езуитствало биха езуитствали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
езу-ит-с-твай езу-ит-с-твай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род езу-ит-с-тван
непълен член езу-ит-с-тва-ния
пълен член езу-ит-с-тва-ни-ят
женски род езу-ит-с-тва-на
членувано езу-ит-с-тва-на-та
среден род езу-ит-с-тва-но
членувано езу-ит-с-тва-но-то
множествено число езу-ит-с-тва-ни
членувано езу-ит-с-тва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род езу-ит-с-твал
непълен член езу-ит-с-тва-лия
пълен член езу-ит-с-тва-ли-ят
женски род езу-ит-с-тва-ла
членувано езу-ит-с-тва-ла-та
среден род езу-ит-с-тва-ло
членувано езу-ит-с-тва-ло-то
множествено число езу-ит-с-тва-ли
членувано езу-ит-с-тва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род езу-ит-с-твал
женски род езу-ит-с-тва-ла
среден род езу-ит-с-тва-ло
множествено число езу-ит-с-тва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род езу-ит-с-тващ
непълен член езу-ит-с-тва-щия
пълен член езу-ит-с-тва-щи-ят
женски род езу-ит-с-тва-ща
членувано езу-ит-с-тва-ща-та
среден род езу-ит-с-тва-що
членувано езу-ит-с-тва-що-то
множествено число езу-ит-с-тва-щи
членувано езу-ит-с-тва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

езу-ит-с-твай-ки