езуитствала

Речник на българския език

1. езуитствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

езуитствала е производна форма на езуитствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. езуитствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

езуитствала е производна форма на езуитствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. езуитствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

езуитствала е производна форма на езуитствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. езуитствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

езуитствала е производна форма на езуитствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).