езуитствали

Речник на българския език

1. езуитствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

езуитствали е производна форма на езуитствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. езуитствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

езуитствали е производна форма на езуитствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. езуитствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

езуитствали е производна форма на езуитствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. езуитствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

езуитствали е производна форма на езуитствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).