езуитствал си

Речник на българския език

1. езуитствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

езуитствал си е производна форма на езуитствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. езуитствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

езуитствал си е производна форма на езуитствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. езуитствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

езуитствал си е производна форма на езуитствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).