езуитствало

Речник на българския език

1. езуитствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

езуитствало е производна форма на езуитствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. езуитствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

езуитствало е производна форма на езуитствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. езуитствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

езуитствало е производна форма на езуитствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. езуитствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

езуитствало е производна форма на езуитствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).