еднороден

Речник на българския език

едноро̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • еднородин
  • еднуроден
  • еднуродин
  • иднороден
  • иднородин
  • иднуроден
  • иднуродин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-но-ро-ден
непълен член ед-но-род-ния
пълен член ед-но-род-ни-ят
ж. р. ед-но-род-на
членувано ед-но-род-на-та
ср. р. ед-но-род-но
членувано ед-но-род-но-то
мн. ч. ед-но-род-ни
членувано ед-но-род-ни-те