калъп

Речник на българския език

калъ̀п съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. калъ̀пи, (два) калъ̀па, м.
1. Твърда форма за отливане на еднакви предмети. Изливам метал в калъпа.
2. Приспособление, обикн. дървено, за обтягане на обувки. Слагам обувка на калъп.
3. Изделие с формата на куб или призма, обикн. получено с отливане. Калъп сапун.
4. Прен. Разг. Образец, шаблон.
същ. умал. калъ̀пче, мн. калъ̀пчета, ср.
По калъп.Разг. Еднакво, без оригиналност, без разнообразие. Възпитавам по калъп. Всички къщи са по калъп.

Грешни изписвания (1)

  • кълъп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лъп
непълен член ка-лъ-па
пълен член ка-лъ-път
мн.ч. ка-лъ-пи
членувано ка-лъ-пи-те
бройна форма ка-лъ-па
звателна форма