съизмерим

Речник на българския език

1. съизмерѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

съизмерѝма, съизмерѝмо, мн. съизмерѝми, прил. Който може да се измери, да се съпостави с друг. Съизмерими стойности. Съизмерими понятия.

Грешни изписвания (7)

  • саезмерим
  • саезмирим
  • саизмерим
  • саизмирим
  • съезмерим
  • съезмирим
  • съизмирим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-из-ме-рим
непълен член съ-из-ме-ри-мия
пълен член съ-из-ме-ри-ми-ят
ж. р. съ-из-ме-ри-ма
членувано съ-из-ме-ри-ма-та
ср. р. съ-из-ме-ри-мо
членувано съ-из-ме-ри-мо-то
мн. ч. съ-из-ме-ри-ми
членувано съ-из-ме-ри-ми-те

2. съизмерим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

съизмерим е производна форма на съизмеря (сег. вр., 1 л., мн. ч.).