досъчинявам

Речник на българския език

досъчинявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • досъчинъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-съ-чи-ня-вам до-съ-чи-ня-ва-ме
2 лице до-съ-чи-ня-ваш до-съ-чи-ня-ва-те
3 лице до-съ-чи-ня-ва до-съ-чи-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-съ-чи-ня-вах до-съ-чи-ня-вах-ме
2 лице до-съ-чи-ня-ва до-съ-чи-ня-вах-те
3 лице до-съ-чи-ня-ва до-съ-чи-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-съ-чи-ня-вах до-съ-чи-ня-вах-ме
2 лице до-съ-чи-ня-ва-ше до-съ-чи-ня-вах-те
3 лице до-съ-чи-ня-ва-ше до-съ-чи-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице досъчинявал съм досъчинявала съм досъчинявало съм досъчинявали сме
2 лице досъчинявал си досъчинявала си досъчинявало си досъчинявали сте
3 лице досъчинявал е досъчинявала е досъчинявало е досъчинявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях досъчинявал бях досъчинявала бях досъчинявало бяхме досъчинявали
2 лице беше досъчинявал беше досъчинявала беше досъчинявало бяхте досъчинявали
3 лице беше досъчинявал беше досъчинявала беше досъчинявало бяха досъчинявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще досъчинявам ще досъчиняваме
2 лице ще досъчиняваш ще досъчинявате
3 лице ще досъчинява ще досъчиняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм досъчинявал ще съм досъчинявала ще съм досъчинявало ще сме досъчинявали
2 лице ще си досъчинявал ще си досъчинявала ще си досъчинявало ще сте досъчинявали
3 лице ще е досъчинявал ще е досъчинявала ще е досъчинявало ще са досъчинявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да досъчинявам щяхме да досъчиняваме
2 лице щеше да досъчиняваш щяхте да досъчинявате
3 лице щеше да досъчинява щяха да досъчиняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм досъчинявал щях да съм досъчинявала щях да съм досъчинявало щяхме да сме досъчинявали
2 лице щеше да си досъчинявал щеше да си досъчинявала щеше да си досъчинявало щяхте да сте досъчинявали
3 лице щеше да е досъчинявал щеше да е досъчинявала щеше да е досъчинявало щяха да са досъчинявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице досъчинявал съм досъчинявала съм досъчинявало съм досъчинявали сме
2 лице досъчинявал си досъчинявала си досъчинявало си досъчинявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице досъчинявал съм досъчинявала съм досъчинявало съм досъчинявали сме
2 лице досъчинявал си досъчинявала си досъчинявало си досъчинявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм досъчинявал била съм досъчинявала било съм досъчинявало били сме досъчинявали
2 лице бил си досъчинявал била си досъчинявала било си досъчинявало били сте досъчинявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да досъчинявам щяла съм да досъчинявам щяло съм да досъчинявам щели сме да досъчиняваме
2 лице щял си да досъчиняваш щяла си да досъчиняваш щяло си да досъчиняваш щели сте да досъчинявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм досъчинявал щяла съм да съм досъчинявала щяло съм да съм досъчинявало щели сме да сме досъчинявали
2 лице щял си да си досъчинявал щяла си да си досъчинявала щяло си да си досъчинявало щели сте да сте досъчинявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих досъчинявал бих досъчинявала бих досъчинявало бихме досъчинявали
2 лице би досъчинявал би досъчинявала би досъчинявало бихте досъчинявали
3 лице би досъчинявал би досъчинявала би досъчинявало биха досъчинявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-съ-чи-ня-вай до-съ-чи-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-съ-чи-ня-ван
непълен член до-съ-чи-ня-ва-ния
пълен член до-съ-чи-ня-ва-ни-ят
женски род до-съ-чи-ня-ва-на
членувано до-съ-чи-ня-ва-на-та
среден род до-съ-чи-ня-ва-но
членувано до-съ-чи-ня-ва-но-то
множествено число до-съ-чи-ня-ва-ни
членувано до-съ-чи-ня-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-съ-чи-ня-вал
непълен член до-съ-чи-ня-ва-лия
пълен член до-съ-чи-ня-ва-ли-ят
женски род до-съ-чи-ня-ва-ла
членувано до-съ-чи-ня-ва-ла-та
среден род до-съ-чи-ня-ва-ло
членувано до-съ-чи-ня-ва-ло-то
множествено число до-съ-чи-ня-ва-ли
членувано до-съ-чи-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-съ-чи-ня-вал
женски род до-съ-чи-ня-ва-ла
среден род до-съ-чи-ня-ва-ло
множествено число до-съ-чи-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род до-съ-чи-ня-ващ
непълен член до-съ-чи-ня-ва-щия
пълен член до-съ-чи-ня-ва-щи-ят
женски род до-съ-чи-ня-ва-ща
членувано до-съ-чи-ня-ва-ща-та
среден род до-съ-чи-ня-ва-що
членувано до-съ-чи-ня-ва-що-то
множествено число до-съ-чи-ня-ва-щи
членувано до-съ-чи-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

до-съ-чи-ня-вай-ки