досъчинявал

Речник на българския език

1. досъчинявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досъчинявал е производна форма на досъчинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. досъчинявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досъчинявал е производна форма на досъчинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. досъчинявал — мин. деят. св. прич. м. р.

досъчинявал е производна форма на досъчинявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. досъчинявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

досъчинявал е производна форма на досъчинявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).