досъчинявало си

Речник на българския език

1. досъчинявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

досъчинявало си е производна форма на досъчинявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. досъчинявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

досъчинявало си е производна форма на досъчинявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. досъчинявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

досъчинявало си е производна форма на досъчинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).