досъчинявало е

Речник на българския език

1. досъчинявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досъчинявало е е производна форма на досъчинявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. досъчинявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досъчинявало е е производна форма на досъчинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. досъчинявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досъчинявало е е производна форма на досъчинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).