досъчинявал е

Речник на българския език

1. досъчинявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досъчинявал е е производна форма на досъчинявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. досъчинявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досъчинявал е е производна форма на досъчинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. досъчинявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досъчинявал е е производна форма на досъчинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).