грамотен

Речник на българския език

грамо̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

грамо̀тна, грамо̀тно, мн. грамо̀тни, прил.
1. Който знае да чете и пише. Вече сме грамотни.
2. Който има смисъл и е без правописни грешки.
3. Умел, с познания в определена област. Технически грамотен.
нареч. грамо̀тно. Пиши по-грамотно.
същ. грамо̀тност, грамотността̀, ж. Музикална грамотност.

Грешни изписвания (3)

  • грамотин
  • гръмотен
  • гръмотин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гра-мо-тен
непълен член гра-мот-ния
пълен член гра-мот-ни-ят
ж. р. гра-мот-на
членувано гра-мот-на-та
ср. р. гра-мот-но
членувано гра-мот-но-то
мн. ч. гра-мот-ни
членувано гра-мот-ни-те