грабеж

Речник на българския език

грабѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. грабѐжи, (два) грабѐжа, м.
1. Вземане насила; обир, кражба. Въоръжен грабеж. Станали си два грабежа. Напоследък грабежите зачестяват.
2. Присвояване, ограбване. Това си е чист грабеж.

Грешни изписвания (2)

  • грабеш
  • гръбеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-беж
непълен член гра-бе-жа
пълен член гра-бе-жът
мн.ч. гра-бе-жи
членувано гра-бе-жи-те
бройна форма гра-бе-жа
звателна форма