кражба

Речник на българския език

кра̀жба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кра̀жби, ж.
1. Крадене. Извършвам кражба. Има няколко кражби зад гърба си.
2. Нещо, което е откраднато. Тук крият кражбите. Продават кражбите.

Грешни изписвания (1)

  • кражбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. краж-ба
членувано краж-ба-та
мн.ч. краж-би
членувано краж-би-те
звателна форма