обир

о̀бир — съществително име, мъжки род (тип 7)

Значение

мн. о̀бири, (два) о̀бира, м.
1. Голяма кражба. Банков обир. Въоръжен обир.
2. Прен. Твърде голямо вземане, високи цени. Това си е чист обир!
3. Разг. Събиране, прибиране. Толкова много грозде има тази година — няма обир!

Синоними

кражба, грабеж, обирничество, обсебване, плячкосване
бандитско нападение, ограбване
разбойничество

Грешни изписвания (1)

обер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		обир
	непълен член	оби-ра
	пълен член	оби-рът
мн.ч.		оби-ри
мн.ч.	членувано	оби-ри-те
бройна форма		оби-ра
звателна форма		—

Връзки