похищение

Речник на българския език

похищѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. похищѐния, ср. Похищаване.

Грешни изписвания (7)

  • похештение
  • похещение
  • похиштение
  • пухештение
  • пухещение
  • пухиштение
  • пухищение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-хи-ще-ние
членувано по-хи-ще-ни-е-то
мн.ч. по-хи-ще-ния
членувано по-хи-ще-ни-я-та