върто̀глав
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
върто̀глава, върто̀главо, мн. върто̀глави, прил. Своенравен, щурав, налудничав. Ама че въртоглаво същество!
Синоними
Грешни изписвания (7)
- вартоглав
- вартоглъв
- въртоглъв
- вартоглаф
- вартоглъф
- въртоглаф
- въртоглъф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | вър-тог-лав | |
|---|---|---|---|
| непълен член | вър-тог-ла-вия | ||
| пълен член | вър-тог-ла-ви-ят | ||
| ж. р. | вър-тог-ла-ва | ||
| членувано | вър-тог-ла-ва-та | ||
| ср. р. | вър-тог-ла-во | ||
| членувано | вър-тог-ла-во-то | ||
| мн. ч. | вър-тог-ла-ви | ||
| членувано | вър-тог-ла-ви-те | ||