възприема

Речник на българския език

1. възприѐма преходен глагол от свършен вид (тип 171tt) редактиране

Значение

възприѐмеш, мин. св. възприѐх, мин. прич. възприѐл, св.вж. възприемам.

Грешни изписвания (7)

  • вазпреема
  • вазпреемъ
  • вазприема
  • вазприемъ
  • възпреема
  • възпреемъ
  • възприемъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ри-е-ма въз-п-ри-е-мем
2 лице въз-п-ри-е-меш въз-п-ри-е-ме-те
3 лице въз-п-ри-е-ме въз-п-ри-е-мат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ри-ех въз-п-ри-ех-ме
2 лице въз-п-рие въз-п-ри-ех-те
3 лице въз-п-рие въз-п-ри-е-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ри-е-мех въз-п-ри-е-мех-ме
2 лице въз-п-ри-е-ме-ше въз-п-ри-е-мех-те
3 лице въз-п-ри-е-ме-ше въз-п-ри-е-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възприел съм възприела съм възприело съм възприели сме
2 лице възприел си възприела си възприело си възприели сте
3 лице възприел е възприела е възприело е възприели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възприел бях възприела бях възприело бяхме възприели
2 лице беше възприел беше възприела беше възприело бяхте възприели
3 лице беше възприел беше възприела беше възприело бяха възприели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възприема ще възприемем
2 лице ще възприемеш ще възприемете
3 лице ще възприеме ще възприемат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възприел ще съм възприела ще съм възприело ще сме възприели
2 лице ще си възприел ще си възприела ще си възприело ще сте възприели
3 лице ще е възприел ще е възприела ще е възприело ще са възприели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възприема щяхме да възприемем
2 лице щеше да възприемеш щяхте да възприемете
3 лице щеше да възприеме щяха да възприемат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възприел щях да съм възприела щях да съм възприело щяхме да сме възприели
2 лице щеше да си възприел щеше да си възприела щеше да си възприело щяхте да сте възприели
3 лице щеше да е възприел щеше да е възприела щеше да е възприело щяха да са възприели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възприемел съм възприемела съм възприемело съм възприемели сме
2 лице възприемел си възприемела си възприемело си възприемели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възприел съм възприела съм възприело съм възприели сме
2 лице възприел си възприела си възприело си възприели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възприел била съм възприела било съм възприело били сме възприели
2 лице бил си възприел била си възприела било си възприело били сте възприели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възприема щяла съм да възприема щяло съм да възприема щели сме да възприемем
2 лице щял си да възприемеш щяла си да възприемеш щяло си да възприемеш щели сте да възприемете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възприел щяла съм да съм възприела щяло съм да съм възприело щели сме да сме възприели
2 лице щял си да си възприел щяла си да си възприела щяло си да си възприело щели сте да сте възприели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възприел бих възприела бих възприело бихме възприели
2 лице би възприел би възприела би възприело бихте възприели
3 лице би възприел би възприела би възприело биха възприели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-п-ри-е-ми въз-п-ри-е-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ри-ет
непълен член въз-п-ри-е-тия
пълен член въз-п-ри-е-ти-ят
женски род въз-п-ри-е-та
членувано въз-п-ри-е-та-та
среден род въз-п-ри-е-то
членувано въз-п-ри-е-то-то
множествено число въз-п-ри-е-ти
членувано въз-п-ри-е-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ри-ел
непълен член въз-п-ри-е-лия
пълен член въз-п-ри-е-ли-ят
женски род въз-п-ри-е-ла
членувано въз-п-ри-е-ла-та
среден род въз-п-ри-е-ло
членувано въз-п-ри-е-ло-то
множествено число въз-п-ри-е-ли
членувано въз-п-ри-е-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ри-е-мел
женски род въз-п-ри-е-ме-ла
среден род въз-п-ри-е-ме-ло
множествено число въз-п-ри-е-ме-ли

2. възприема — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възприема е производна форма на възприемам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. възприема — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възприема е производна форма на възприемам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. възприема — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възприема е производна форма на възприемам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).