възприемел

Речник на българския език

1. възприемел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възприемел е производна форма на възприема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възприемел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възприемел е производна форма на възприема (мин. деят. несв. прич. м. р.).