възприел е

Речник на българския език

1. възприел е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възприел е е производна форма на възприема (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възприел е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възприел е е производна форма на възприема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).