възприел

Речник на българския език

1. възприел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възприел е производна форма на възприема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възприел — мин. деят. св. прич. м. р.

възприел е производна форма на възприема (мин. деят. св. прич. м. р.).