възприело

Речник на българския език

1. възприело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възприело е производна форма на възприема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възприело — мин. деят. св. прич. ср. р.

възприело е производна форма на възприема (мин. деят. св. прич. ср. р.).