вкоренявам

Речник на българския език

вкореня̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

вкореня̀ваш, несв. и вкореня̀, св.; Какво.
1. Правя да хване корен.
2. Прен. Правя да проникне дълбоко; закрепвам, внедрявам. Не можах това да го вкореня в съзнанието ти.
вкоренявам се/вкореня се. 1. — За растение — хващам корен.
2. Прен. Прониквам дълбоко; закрепвам се, внедрявам се. Беше се вкоренил много вреден навик в него.

Грешни изписвания (15)

  • вкоренявъм
  • вкоринявам
  • вкоринявъм
  • вкуренявам
  • вкуренявъм
  • вкуринявам
  • вкуринявъм
  • фкоренявам
  • фкоренявъм
  • фкоринявам
  • фкоринявъм
  • фкуренявам
  • фкуренявъм
  • фкуринявам
  • фкуринявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вко-ре-ня-вам вко-ре-ня-ва-ме
2 лице вко-ре-ня-ваш вко-ре-ня-ва-те
3 лице вко-ре-ня-ва вко-ре-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вко-ре-ня-вах вко-ре-ня-вах-ме
2 лице вко-ре-ня-ва вко-ре-ня-вах-те
3 лице вко-ре-ня-ва вко-ре-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вко-ре-ня-вах вко-ре-ня-вах-ме
2 лице вко-ре-ня-ва-ше вко-ре-ня-вах-те
3 лице вко-ре-ня-ва-ше вко-ре-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкоренявал съм вкоренявала съм вкоренявало съм вкоренявали сме
2 лице вкоренявал си вкоренявала си вкоренявало си вкоренявали сте
3 лице вкоренявал е вкоренявала е вкоренявало е вкоренявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вкоренявал бях вкоренявала бях вкоренявало бяхме вкоренявали
2 лице беше вкоренявал беше вкоренявала беше вкоренявало бяхте вкоренявали
3 лице беше вкоренявал беше вкоренявала беше вкоренявало бяха вкоренявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вкоренявам ще вкореняваме
2 лице ще вкореняваш ще вкоренявате
3 лице ще вкоренява ще вкореняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вкоренявал ще съм вкоренявала ще съм вкоренявало ще сме вкоренявали
2 лице ще си вкоренявал ще си вкоренявала ще си вкоренявало ще сте вкоренявали
3 лице ще е вкоренявал ще е вкоренявала ще е вкоренявало ще са вкоренявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вкоренявам щяхме да вкореняваме
2 лице щеше да вкореняваш щяхте да вкоренявате
3 лице щеше да вкоренява щяха да вкореняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вкоренявал щях да съм вкоренявала щях да съм вкоренявало щяхме да сме вкоренявали
2 лице щеше да си вкоренявал щеше да си вкоренявала щеше да си вкоренявало щяхте да сте вкоренявали
3 лице щеше да е вкоренявал щеше да е вкоренявала щеше да е вкоренявало щяха да са вкоренявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкоренявал съм вкоренявала съм вкоренявало съм вкоренявали сме
2 лице вкоренявал си вкоренявала си вкоренявало си вкоренявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкоренявал съм вкоренявала съм вкоренявало съм вкоренявали сме
2 лице вкоренявал си вкоренявала си вкоренявало си вкоренявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вкоренявал била съм вкоренявала било съм вкоренявало били сме вкоренявали
2 лице бил си вкоренявал била си вкоренявала било си вкоренявало били сте вкоренявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вкоренявам щяла съм да вкоренявам щяло съм да вкоренявам щели сме да вкореняваме
2 лице щял си да вкореняваш щяла си да вкореняваш щяло си да вкореняваш щели сте да вкоренявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вкоренявал щяла съм да съм вкоренявала щяло съм да съм вкоренявало щели сме да сме вкоренявали
2 лице щял си да си вкоренявал щяла си да си вкоренявала щяло си да си вкоренявало щели сте да сте вкоренявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вкоренявал бих вкоренявала бих вкоренявало бихме вкоренявали
2 лице би вкоренявал би вкоренявала би вкоренявало бихте вкоренявали
3 лице би вкоренявал би вкоренявала би вкоренявало биха вкоренявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вко-ре-ня-вай вко-ре-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вко-ре-ня-ван
непълен член вко-ре-ня-ва-ния
пълен член вко-ре-ня-ва-ни-ят
женски род вко-ре-ня-ва-на
членувано вко-ре-ня-ва-на-та
среден род вко-ре-ня-ва-но
членувано вко-ре-ня-ва-но-то
множествено число вко-ре-ня-ва-ни
членувано вко-ре-ня-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-ре-ня-вал
непълен член вко-ре-ня-ва-лия
пълен член вко-ре-ня-ва-ли-ят
женски род вко-ре-ня-ва-ла
членувано вко-ре-ня-ва-ла-та
среден род вко-ре-ня-ва-ло
членувано вко-ре-ня-ва-ло-то
множествено число вко-ре-ня-ва-ли
членувано вко-ре-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-ре-ня-вал
женски род вко-ре-ня-ва-ла
среден род вко-ре-ня-ва-ло
множествено число вко-ре-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-ре-ня-ващ
непълен член вко-ре-ня-ва-щия
пълен член вко-ре-ня-ва-щи-ят
женски род вко-ре-ня-ва-ща
членувано вко-ре-ня-ва-ща-та
среден род вко-ре-ня-ва-що
членувано вко-ре-ня-ва-що-то
множествено число вко-ре-ня-ва-щи
членувано вко-ре-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вко-ре-ня-вай-ки