вкоренявал е

Речник на българския език

1. вкоренявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоренявал е е производна форма на вкоренявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкоренявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоренявал е е производна форма на вкоренявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вкоренявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоренявал е е производна форма на вкоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).