вкоренявал

Речник на българския език

1. вкоренявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоренявал е производна форма на вкоренявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкоренявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоренявал е производна форма на вкоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вкоренявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вкоренявал е производна форма на вкоренявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вкоренявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вкоренявал е производна форма на вкоренявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).