вкоренявало си

Речник на българския език

1. вкоренявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкоренявало си е производна форма на вкоренявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкоренявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкоренявало си е производна форма на вкоренявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкоренявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкоренявало си е производна форма на вкоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).