вкоренявало е

Речник на българския език

1. вкоренявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкоренявало е е производна форма на вкоренявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкоренявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкоренявало е е производна форма на вкоренявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкоренявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкоренявало е е производна форма на вкоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).