вкоравявам

Речник на българския език

вкоравя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • вкоравявъм
  • вкоръвявам
  • вкоръвявъм
  • вкуравявам
  • вкуравявъм
  • вкуръвявам
  • вкуръвявъм
  • фкоравявам
  • фкоравявъм
  • фкоръвявам
  • фкоръвявъм
  • фкуравявам
  • фкуравявъм
  • фкуръвявам
  • фкуръвявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вко-ра-вя-вам вко-ра-вя-ва-ме
2 лице вко-ра-вя-ваш вко-ра-вя-ва-те
3 лице вко-ра-вя-ва вко-ра-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вко-ра-вя-вах вко-ра-вя-вах-ме
2 лице вко-ра-вя-ва вко-ра-вя-вах-те
3 лице вко-ра-вя-ва вко-ра-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вко-ра-вя-вах вко-ра-вя-вах-ме
2 лице вко-ра-вя-ва-ше вко-ра-вя-вах-те
3 лице вко-ра-вя-ва-ше вко-ра-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкоравявал съм вкоравявала съм вкоравявало съм вкоравявали сме
2 лице вкоравявал си вкоравявала си вкоравявало си вкоравявали сте
3 лице вкоравявал е вкоравявала е вкоравявало е вкоравявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вкоравявал бях вкоравявала бях вкоравявало бяхме вкоравявали
2 лице беше вкоравявал беше вкоравявала беше вкоравявало бяхте вкоравявали
3 лице беше вкоравявал беше вкоравявала беше вкоравявало бяха вкоравявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вкоравявам ще вкоравяваме
2 лице ще вкоравяваш ще вкоравявате
3 лице ще вкоравява ще вкоравяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вкоравявал ще съм вкоравявала ще съм вкоравявало ще сме вкоравявали
2 лице ще си вкоравявал ще си вкоравявала ще си вкоравявало ще сте вкоравявали
3 лице ще е вкоравявал ще е вкоравявала ще е вкоравявало ще са вкоравявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вкоравявам щяхме да вкоравяваме
2 лице щеше да вкоравяваш щяхте да вкоравявате
3 лице щеше да вкоравява щяха да вкоравяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вкоравявал щях да съм вкоравявала щях да съм вкоравявало щяхме да сме вкоравявали
2 лице щеше да си вкоравявал щеше да си вкоравявала щеше да си вкоравявало щяхте да сте вкоравявали
3 лице щеше да е вкоравявал щеше да е вкоравявала щеше да е вкоравявало щяха да са вкоравявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкоравявал съм вкоравявала съм вкоравявало съм вкоравявали сме
2 лице вкоравявал си вкоравявала си вкоравявало си вкоравявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкоравявал съм вкоравявала съм вкоравявало съм вкоравявали сме
2 лице вкоравявал си вкоравявала си вкоравявало си вкоравявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вкоравявал била съм вкоравявала било съм вкоравявало били сме вкоравявали
2 лице бил си вкоравявал била си вкоравявала било си вкоравявало били сте вкоравявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вкоравявам щяла съм да вкоравявам щяло съм да вкоравявам щели сме да вкоравяваме
2 лице щял си да вкоравяваш щяла си да вкоравяваш щяло си да вкоравяваш щели сте да вкоравявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вкоравявал щяла съм да съм вкоравявала щяло съм да съм вкоравявало щели сме да сме вкоравявали
2 лице щял си да си вкоравявал щяла си да си вкоравявала щяло си да си вкоравявало щели сте да сте вкоравявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вкоравявал бих вкоравявала бих вкоравявало бихме вкоравявали
2 лице би вкоравявал би вкоравявала би вкоравявало бихте вкоравявали
3 лице би вкоравявал би вкоравявала би вкоравявало биха вкоравявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вко-ра-вя-вай вко-ра-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вко-ра-вя-ван
непълен член вко-ра-вя-ва-ния
пълен член вко-ра-вя-ва-ни-ят
женски род вко-ра-вя-ва-на
членувано вко-ра-вя-ва-на-та
среден род вко-ра-вя-ва-но
членувано вко-ра-вя-ва-но-то
множествено число вко-ра-вя-ва-ни
членувано вко-ра-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-ра-вя-вал
непълен член вко-ра-вя-ва-лия
пълен член вко-ра-вя-ва-ли-ят
женски род вко-ра-вя-ва-ла
членувано вко-ра-вя-ва-ла-та
среден род вко-ра-вя-ва-ло
членувано вко-ра-вя-ва-ло-то
множествено число вко-ра-вя-ва-ли
членувано вко-ра-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-ра-вя-вал
женски род вко-ра-вя-ва-ла
среден род вко-ра-вя-ва-ло
множествено число вко-ра-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-ра-вя-ващ
непълен член вко-ра-вя-ва-щия
пълен член вко-ра-вя-ва-щи-ят
женски род вко-ра-вя-ва-ща
членувано вко-ра-вя-ва-ща-та
среден род вко-ра-вя-ва-що
членувано вко-ра-вя-ва-що-то
множествено число вко-ра-вя-ва-щи
членувано вко-ра-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вко-ра-вя-вай-ки